Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Най-секси мъжки герой на месеца
Чет Апр 20, 2017 2:46 am by santanico.

» Най-секси женски герой на месеца
Чет Апр 20, 2017 2:45 am by santanico.

» Аватар на месеца
Чет Апр 20, 2017 2:44 am by santanico.

» You are my favorite kind of night.
Пон Апр 17, 2017 7:54 pm by Freya Delacroix

» But none of the paths lead back to who I used to be.
Нед Апр 16, 2017 11:05 pm by santanico.

» Писател на месеца
Вто Апр 11, 2017 11:34 pm by Reed.

» Отсъствия
Пон Апр 10, 2017 9:18 pm by Elizabeth Endovier

» Победители от конкурси!
Пон Апр 10, 2017 7:47 pm by Helena Dubois.

» Двойка на месеца
Пон Апр 10, 2017 7:31 pm by Helena Dubois.

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 116, на Пет Мар 17, 2017 9:17 pm
Statistics
Имаме 86 регистрирани потребители
Най-новият потребител е chetasi

Нашите потребители са написали 12880 мнения in 387 subjects
BGtop

Well it's too long living in the same old lives.I feel too cold to live, too young to die.Will you walk the line, like it's there to choose. Just forget the wit, it's the best to use.

Go down

Well it's too long living in the same old lives.I feel too cold to live, too young to die.Will you walk the line, like it's there to choose. Just forget the wit, it's the best to use.

Писане by Abraxas Morningstar on Сря Мар 01, 2017 6:26 pm

Седем дявола.
Седем гряха.
Късметлийското число.
За някои.


Чудовищата живея във всеки един от нас, хитрите копелета не си избират случайни жертви.  Обладават най - слабите сред нас, подушват страха, слабата воля и крехкото ти съществуване бързо става застрашено от тях. Бездната те очаква в хладните ти обятия, обещава ти щастие, величие и сила. За съжаление "щастливият край" в дъното на невидимият тунел застанал в душата ти е самата илюзия. Очаквайки да бъдеш спасен от прокобата, която се беше подготвила потривайки грубите си ръце една в друга те сграбчваше и се вглеждаше в болното ти съзнание. Колко можеш да издържиш? Ще успееш ли? Искам свободота си. Глухите викове тънещи сред забравените мъгливи пътища на сърцето ти се потулват заблуждавайки те. И ти не си същият. Никога не си бил. Злото винаги си е стояло мирно в ъгълчето, кротко чакащо своят миг на изява, вгледано в  дългите си остри нокти подобни на бръсначи драскащи по - оголената ти кожа. Въпреки, че всеки ден "голотата" става все по - реална, размивайки границите на доброто и злото борещи се за теб. Кое ще победи? Аз знам. Чувам стъпките им нощем, боя се превръща в люта битка насред фронта прозиращ измежду премигващите жълти светлинки на звездите, небето бе станал свидетел на един поразен войник. Доброто. Чувстото те залива със студена вода, привлича те по - навътре, а само копнеех да погледна от другата страна. Да надзърна, да вкуся примамливият екзотичен вкус на изгарящата ти плът. А тя гори във вечни пламъци запалени от любопитното ти съзнание. 
Седемте дявола. Седемте гряха чукат на вратата ти, но ти не се страхуваш от опастността, не се страхуваш, че ще загубиш себе си. Всичко. Ти им отваряш и ги каниш най - спокойно в дома си, въпреки че сриват същността ти, погубват я. Похот, чревоугодие, алчност, леност, гняв, завистта, а самата гордост те "поставя" над останалите и те кара да смяташ, че всичко е наред, че си постъпил правилно. Поемаш си, дъх, два, дробовете ти спират да функционират, тялото ти се противопоставя на "чуждото тяло" в последен опит да те събуди от съня ти. От вечният кошмар от който не успя да се събудиш. Чуваш и говориш, но не от свое име, а от "тяхното" седемте принца на бездната са взели превез и те контролират, а ти се отдаваш изцяло на тъмнината. Поемаш си въздух. Свеж. И усмивката ти е по - широка и бяла отвсякога. 
Чувстваш се жив.
Нашето въображение, вътрешните ни страхове, умовете ни, то се храни от тях. Не е като доброто, което просто го имаш като досаден съсед, то живее в теб. В утробата ти. Замърсава кръвта ти, вените ти поемат и изпомват мръсотията която то бълва. Изкушението е само част от началото. Края му не се вижда, не се подвизава никъде. Хилядите вратички пръснати из тунелите вече са затворени за теб, табелката с надпис "изход" вече не е видима. Мъглата я поглъща и те праща  по дяволите! А ти простият самотник блуждаещ наоколо като скитник, скиташ се из улиците без посока, час или място, изяжда те отвътре. Не можеш да понасяш болката иска ти се да я излееш, да я разкараш, но тя се е загнездила и не помръдва. Ивсичко се превръща в черна кал. 
Грозновато. Лошо. 
Губиш представата си за реалността.
Живееш в измислен свят.
Прокълнат.
И ти харесва.
Губиш малко по - малко борбата. Борбата се превръща в пълно себеотдаване, защото тя ти харесва. А може би е късно и за нея. Мога да я привлека към мен. Изскърцвам със зъби при мисълта. Първият грах надделява - похотта. Нощта прикриваше страховете си из зад заблудата на звездите пръснати из небето, повалени от красивата луна грееки над блудните ни души, които нямаха спасение. 
Пустите изпразнени улици приютяваха само най - бедните от нас. Иначе просторните, мръсни улички пръснати из града бяха запълнени с нас - глупаците. А сега, сега бяха безлюдни, пусти давайки воля на калта да се разпръсне. Злото излизаше на пооредната си вечерна разходка, неуловимият полъх запълваше пукнатините на разцепената на две душа. Смачкваше я и я раздираше на милиони парченца в различните части на града. За повечето тъмнината те пазеше, закриляше с невидимите си бели пернати крилца заливайки те с чувство на сигурност. Сигурен може да си само в гроба. Това не е краят. А в същото време дяволите крачат наоколо, дебнейки жертвите си използвайки предимствата си. Нощта спуснала щората си, избутала слънцето в другият край на земята грубо. Бродех по пътечката, докато дяволите вътрешно продължаваха борбата си. За повечето тя може и да е приключена, можеха да се предадат доброволно развявайки бялото знаменце в знак на провал. Провал с който потвърждаваш, че си по - слаб от тях, от правилата, от чувствата си от съзнанието си. "Няма да ме победят" Няма да почернят душата ми, нямаше да се оставя на тях. Но те продължаваха, горчивината между устните ми се свличаше по - гърлото. Дробовете ми едвам заработваха и се спираха с всеки поет въздух. 
"Спри.." 
Облягам треперещата си ръка върху грапавата повърхност на тухлената сграда. Помем дълбоко въздух. Нещо притиска дробовете ми. Нещо драска по - тях. Преглъщам.
"Спрете.." 
Продължавам с пресипнал глас, сивотата в очите ми се променя с необичайна скорост към тъмният нюанс на цвета, превръщайки го почти в пепел. Образува се топка в гърлото ми. Не издържам. Удрям стената с леки потупвания, но в края болката надделява, картините се превъртат през съзнанието ми. Килията, решетките, плача, виковете те крещят и свисвят в ушите ми, опустошителните и високи децибели на "музиката" ме вцепеняват и се оттласквам от повърхността с всичка сила хващайки главата си с ръце.
"Казах да спрете!!!!" 
Изкрещях с пълно гърло, крясъците разцепиха мрака, групичка гълъби излетяха изплашени от непознатото, а момиче седнало на прозореца си побърза да го затвори. "Поредният луд скитащ из лудницата, наречена Гатлин." Това беше, край с нея. Нямаше да се дам на една жена да ме контролира. Успокоителният шепот в ухото ми се превърна в крещяща пойна птица оглушавайки ме. Притворих силно клепачите си, дишането ми се ускоряваше. Щях да я довърша! От нея няма да остане нищичко на тоя свят! С теб е свършено, малката! Злото се пробуди, дяволчето не спеше и само се подхилкваше в ъгъла в който го бях забутал. Дарбата ми отново и отново се опитваше да ме бутне от върха на скалата, буините води се удряха в тях, тъмносиньото беше толкова заробващ. Погледа ми не се откъскаше от  него, правейки стъпка - две, три. И скочих. Скочих право надолу, готов да обуздая дарбата си, да обуздая същестувването си. И отговора се криеше в Хелена. Тази малка кучка щеше да ме отведе към "рая". Ада. "Тя ще ме бутне, но аз не го виждах." Побърквах се, по - дяволите, частицата с която се отличавах от останалите, тази малка миниатюрна искрица скрита из зад опушените ми ириси ме повличаше със себе си. Искаше света, искаше малкото което ми бе останало. И нямаше да се задоволи и с малкото което ми бе останало. Глупавите чувства трябва да се изкоренят, унищожат и заедно с тях ще и взема всичко. Ще и взема дори това което не притежава, съзнанието и, добротата и абсолютно всичко! Въпрос на време е. Трябва да съм търпелив. Бъди търпелив, Авенир. Всичко ще си дойде на мястото. Само почакай. 
Аз съм грешник. И пред теб и пред себе си, скъпа моя.
Едните се опитват да изкупят греховете си, а други да ги възкресяват. 
Мелодията от съседната сграда озвучаваше света ни, заглушаваше крясъците в главата ми с дяволските си ноти. Музиката се разнасяше из изоставеният град създавайки илюзията за пълнота. Крачех спокойно право към нея, съмненията, нерешителността и колебанията се бяха изпарили точно както мъглата се бе разпростряла и заменила за кратко студеният вятър. Градският часовник отброяваше минутите до полунощ и както принцесата отново се превръща в пепеляшка и Хеленаа щеше да се превърне в старото изплашено момиченце. Пристъпвах бавно полюшвайки полуизпитото уиски в ръката си, хвърлих цигарата си в страни точно преди да я вмъкна за пореден път измежду напоените с тютюн груби устни. Устни които изричаха малко, но всъщност казваха много. 
Човек може да спаси душата си от вечна гибел, да се преканя на Сатаната, или да се отлъчи от неговите страсти, и да служи на Бога и величието му, имайки страх от вечния Ад. 
Но дали ще го направи?
Наблюдавах я цала вечер, несигурността се сееше около нея като аура, изпъкваше на фона на ангелското и лице. Бяло, кристално като захар. Но аз щях да и го вгорчя. Крехката и фигура щеше да гние в килията, а дарбата и отнета. И дявола си имаше своите прегрешения, но дали тя ще е едно от тях? Един грях. Една грешка. Брънка в колелото на късмета. 

_________________
Sucker for pain
I'm fucked up, that's the real me
You should never ever trust my kind
avatar
Abraxas Morningstar
Admin

Брой мнения : 343
Reputation : 12
Join date : 15.02.2017

Вижте профила на потребителя http://innermonsters.forumotion.eu

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите