Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Най-секси мъжки герой на месеца
Чет Апр 20, 2017 2:46 am by santanico.

» Най-секси женски герой на месеца
Чет Апр 20, 2017 2:45 am by santanico.

» Аватар на месеца
Чет Апр 20, 2017 2:44 am by santanico.

» You are my favorite kind of night.
Пон Апр 17, 2017 7:54 pm by Freya Delacroix

» But none of the paths lead back to who I used to be.
Нед Апр 16, 2017 11:05 pm by santanico.

» Писател на месеца
Вто Апр 11, 2017 11:34 pm by Reed.

» Отсъствия
Пон Апр 10, 2017 9:18 pm by Elizabeth Endovier

» Победители от конкурси!
Пон Апр 10, 2017 7:47 pm by Helena Dubois.

» Двойка на месеца
Пон Апр 10, 2017 7:31 pm by Helena Dubois.

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 116, на Пет Мар 17, 2017 9:17 pm
Statistics
Имаме 86 регистрирани потребители
Най-новият потребител е chetasi

Нашите потребители са написали 12880 мнения in 387 subjects
BGtop

With shortness of breath, I’ll explain the infinite. How rare and beautiful it truly is that we exist.

Go down

With shortness of breath, I’ll explain the infinite. How rare and beautiful it truly is that we exist.

Писане by santanico. on Съб Мар 18, 2017 8:06 pm

Често ли носиш маска?
Моливът се задвижи по-бързо върху хартията, белезите, които оставяше върху нея, вследствие на нежните милувки на графита станаха по-груби, бягайки от чувствеността, която бяха представяли мигове по-рано. Имах този навик – да се губя в хаоса на мислите си, а оттам и в самата себе си, превръщайки се в затворница на съзнанието си, което бе по-жестоко и по-лошо от всеки друг затвор. Проличаваше си във всяко мое действие, във всяка една грозна, съсипана рисунка, в която обикновеният наблюдател не би забелязал нищо особено, ала и в която някой някога можеше и да успее да ме прочете, ако бе достатъчно съсредоточен и имаше способността да прозре извън детайлите, имащи за цел да заблудят невъоръженото око с множеството си пластове. В най-искрените си творения, в най-мрачните – тези, които мразех най-много – вплитах всичките думи, които никога не бях и не бих изрекла, застинали върху устните ми или заседнали в гърлото ми по една или друга причина; всичките мечти, които ме бяха държали будна нощем, които звездите бяха слушали всяка вечер, трептейки в отговор. Които никога не се случиха – далечни блянове, които можеха да бъдат, но никога не бяха. Всичките ми рисунки, събрани заедно, представляваха своеобразен портрет на същността ми – малки парченца от пъзел, чиито другарчета бяха разпръснати из различни нишки на настоящето, за да не може никой никога да ги събере и навърже в картина. Защото картината, която би се получила, би била твърде истинска, сложна, тежка и мрачна, наситена с прекалена жестокост. Кому бе нужно това?! А беше ли честно?
Нямаше никакъв спомен от грациозните движения, пресъздаващи допреди малко картините, танцуващи в ума ми, върху листовете. Поех си дълбоко дъх и спрях, преди да съм унищожила поредната рисунка без бъдеще, за което после щях да се мразя още повече. Вдигнах очи и проследих отново обстановката, разгръщаща разнообразните си природни мотиви пред погледа ми, за да проверя дали не бях изпуснала някой от тях по време на транса, в който като че ли изпадах всеки път, когато грабнех молива. Но всичко си бе там – дебелите каменни колони и арки, тъмният, тесен коридор, блестящ на лунната светлина, надничащите иззад решетките и отворите растения. И все пак нещо сякаш липсваше – картината бе мъртва, не пулсираше и не събуждаше нищо у мен. Плъзнах пръсти по линиите, съграждащи двата неясни образа, приличащи на едно цяло в нежния си танц, изпъкващ в контраст на заобикалящата ги ефирна статичност. 
Понякога.
Винаги.
Несъзнателно бях потъмнила маските им, бях скрила лицата им още повече иззад мрежестите контури на финия метал. Чертите им вече бяха неразпознаваеми, тайни. Сега единственият акцент падаше върху езика на телата им, което едновременно ги даряваше с анонимност, но и ги идентифицираше. Ръцете му бяха на талията й, държейки я здраво, в реалността, и може би без тях, без някого, който да я задържа в действителността, тя щеше съвсем да се изгуби. Да изчезне. Той успяваше да види мрака в очите й и да я приеме въпреки това. А тя не бягаше от студа в неговите – студът сам по себе си отстъпваше мястото си на топлина в присъствието й. Острите му черти свършваха в извитите в чувствена половинчата усмивка устни, които бяха създадени като отливка на нейните; усещаха се някак по-меки изпод пръстите й, проследяващи линията на челюстта му. Образите им сякаш оживяваха пред очите ми. Движеха се грациозно под звуците на идващата от залата, от която бяха избягали, музика, наслаждавайки се на минутите, които бяха успели да си откраднат, далеч от останалите. Дълбокият му глас се губеше в шепот, а нейният допир – в кожата му. Изглеждаха щастливи. И в този момент се зачудих как ли се усещаше тази определена емоция. Какво ли бе да я изпитваш, да я намериш? При самото изричане на тази дума хората ставаха нещастни, защото знаеха, че едва ли някога щяха да се докоснат до такова състояние, да го изживеят наистина в цялата му сладост. А аз го виждах в очите й. Те крещяха напук на тишината й. Само че виждах и другото.
В тях виждах своите.
Защото тя бе мен, един бленуван бъдещ мой вариант, в който може би никога нямаше и да успея да се превърна. Какво ми се бе случило? Какво се бе случило на милото малко момиче, от чието лице усмивката никога не бе слизала? Която бе била добра, топла, а не мъртвешки студена към всеки, който се опитваше да я достигне. Какво се бе случило с детето, което бе обичало музиката, изкуството, което бе израснало с тях? Как бе ударила толкова низко дъно?
Бяха били жестоки с нея. Бяха я манипулирали, бяха й отнели всичко – възможността й за щастие, свободата, детството, живота. Бяха я превърнали в мен. В студената, цинична, безчувствена обвивка, фасада, зад която се намираше истинската ми същност – неистовата празнота, подвизаваща се на мястото на душата ми.
avatar
santanico.
upir
upir

Брой мнения : 783
Reputation : 11
Join date : 21.02.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите